Емо – кратка история

Емо-то се създава в средата на 80-те като подразделение на вашингтонската хардкор сцена. Като реакция срещу нарастващата агресия и ограничения в хардкора, се сформират групите Embrace и Rites of Spring, които се насочват към по-лична и експериментална форма на жанра. Още в онова време, поради естеството на музиката, групите изразявали много емоция на сцената – създавайки нов жанр под името „емоционален хардкор“ (emotive hardcore). С разширението на жанра, други изникнали и продължили с експерименталността, комбинирана с най-основните DIY етики на пънка. Около 1994, се появили Fugazi, които свирели агресивно пост-пънк инди, на което всички бързо лепнали определението „емо“, въпреки че групата не била считана за такава преди. Тенденцията продължила и жанра се разделил неофициално от феновете на „хардкор емо“ и „инди емо“. Групи от тази ера включват Sunny Day Real Estate, Texas Is The Reason и The Get Up Kids. С бавното преминаване на инди емото към мейнстрийма, повечето от старата сцена обърнали гръб на емото и се обърнали към други жанрове, или просто се преименували на „пост-хардкор“. До края на 90-те, Jimmy Eat World пуснали албум, приет от „мейнстрийма“; тъй като преди това били асоцирани с емо-жанра, хората прикачили „емо“ към новото звучене на групата. Тъй като Jimmy Eat World добили широка популярност, други групи с подобно звучене или случайни прилики с „емо“ започнали да стават нарицателни за „емо“ сред широката публика. До това време, малко емо групи в традиционния смисъл все още съществували. Повечето групи, наскоро добили прозвището „емо“ го отричали също толкова яростно, колкото и бившите емо групи, които изоставили жанра. В традиционното си значение емото е на ръба на смъртта; това обаче далеч не се отнася за целия жанр.

Заедно с емо инди групите навлизащи в мейнстрийма, нови групи започнали да наподобяват стила приет от широката публика. Така се създал стилът, придобил най-широка известност като емо в поп-културата. Въпреки че в миналото терминът емо идентифицирал сравнително широк кръг от групи, сега спектърът на групите класифицирани с жанра е в пъти по-голям. Така емо-то се утвърдило по-скоро като стил с широки граници, отколкото тесен и специфичен жанр.

Що се отнася до модата, тази в емото е по-скоро микс от няколко; взимайки части от пънк и инди рок обличането; често дрехите са тесни, износени или ретро. Често емотата биват бъркани с фешънкоровете; хора, които се опитват да спазват идеала за мода в различните субкултури. Тях не ги интересува музиката или културата, но докарват съответния външен вид идеално.